Interview with Chema Madoz: The Richness of Photography is to Develop an Object in Thousand Ways / Интервю с Чема Мадос: Богатството на фотографията е да разгърне един предмет по хиляди начини

published in Novinar Daily/ Архив в. Новинар, 2015 

Чема Мадос е един от големите съвременни майстори на фотографията, наричан поета на визуалните енигми, „Магрит във фотографията”. Роден е през 1958 г. с името Хосе Мария Родригес Мадос, следва История на изкуството в университета Комплутенсе в Мадрид и учи фотография в Centro de Enseñanza de la Imagen. Носител е на много международни отличия, а чернобелите му сюрреалистични фотографии са познати на почитателите на камерата по всички краища на света. Манипулациите на предметите от ежедневието - кибритени клечки, ножове, пощенски пликове и книги, провокират въображението с игра на асоциации. Повод за гостуването му в България е участието в изложбата „Човекът и неговите състояния” в НХГ, част от фестивала "Фотофабрика". С Чема Мадос говорим за сюрреалистичните му снимки и за ролята на въображението във фотографията.

 

-          Г-н Мадос,как започнахте да правите сюрреалистичните си фотографии?

-          Започнах да работя в средата на 80-те години без да имам много ясна представа и идея за това, какво ще се получи в хода на самата ми работа. Тогава взех решението да се занимавамс елементите от най-близкото ми обкръжение. Така че има едни първи образи, от средата на 80-те години, които са съсредоточени върху човешката фигура. Точно там са потртетите на мои приятели и също така Зоната – мястото в Мадрид, където живеех тогава, през онези години. По-нататък опитвайки се да сведа до минимум елементите, които да използвам в една картина, започнах да обръщам внимание на детайлите, които обикновено пропускаме да видим. Тогава имах намерението да създам една малка серия от около 30-40 фотографии, но открих, че територията в която навлизам е много по-обширна, отколкото предполагах в началото.

-          Сблъсквали ли сте се с предразсъдъка, че „истинската” фотографията е тази, в която авторът не се намесва с манипулация?

-          Не, това ми се струва абсурдно като начин да бъде разбирана фотографията. Аз мисля, че едно от богатствата на фотографията е как тръгвайки от един и същи предмет, който е обект на фотографската камера, на обектива, можем да разберем и разгърнем изображението по хиляди различни начини. Моят начин на работа е класически като подход, защото се опитвам да запазя и съхраня паметта за сцени, които изчезват след акта на фотографирането. Единственото упражнение на перверзия, ако мога така да се изразя, е това да конструирам една сцена, която след това да фотографирам.

-          Има ли елемент на игра с обектите докато режисирате своите сцени?

-          Винаги има игра, но мен ме интересува играта в степен и в смисъл, че става дума за един от първите начини, по които човешкото същество влиза в досег със знанието, защото чрез играта ние добиваме познание. Играта е първата дейност, чрез която, човешкото същество се свързва с реалността. Да се комбинират два елемента е едно привидно просто и елементарно комбинативно упражнение, но възможностите, които се откриват са неизчерпаеми.

-          Как протича създаването на една такава сцена?

-          Винаги правя малка рисунка или някакъв план, нахвърлям си идеите и правя едно визуално приближаване към идеята, как би изглеждала тя като образ и дали всъщност има възможност да проработи. После чрез манипулацията предметите губят своята конкретна употреба, преминават в едно по-различно състояние, по-различно ниво, придобиват съвсем различен статус и значение. Когато един детайл стане фокус на възприятието ми, аз го пренасям на своя терен, започвам да работя върху него и така пренасям върху него някаква емоция или идея. Всичко, което се появява в изображението е под твой контрол и ти можеш да го манипулираш сякаш си Господ.

-          На изложбата в НХГ са представени две ваши произведения на тема литература. Каква връзката между литературата и фотографията?

-          Една част от моята работа е съсредоточена върху всичко това, което има нещо общо с литературното. Литературата винаги ме е повлиявала и това се случва в момента, в който тя предизвиква и поражда у мен конкретни образи и се случва превъплъщение. Докато чета един текст, в мен изниква образ, който аз искам да пресъздам фотографски. Литературата винаги ми се е струвала много вълнуващо занимание, тъй като те задължава да погледнеш с други очи към действителността и това винаги обогатява и нашия собствен поглед. Освен това, когато работим с образите в литературата, ние ги асоциираме с тези в поезията, които са наситени с много метафори и парадокси. И по този път достигаме до това, че тези образи представляват единствено мисловни процеси.

-          Каква е историята на фотографията с валяка, изпод който „излиза” текст?

-          От една страна съм предал идеята за бързината и за тази непосредственост, които са понякога свеждани и свързвани с тези умствени мисловни процеси, които произлизат от литературата. И от там идва представата как се фабрикуват обектите около нас.

-          Кой е обектът от ежедневието, който най-често ви провокира?

-          Книгата като предмет е нещо, което много често се повтаря в моите творби. Това е един предмет, който е много трудно да бъде изчерпан, заради невероятната символична стойност, който носи.

-          Какво е характерното на предметите, върху които вниманието ви се спира?

-          Има предмети със скулптурен характер, предмети, които не съществуват като такива, а в някои случаи изображенията са по-близки до някоя инсталация.

-          Как може въображението да участва във фотографския процес?

-          Като че ли това е един от процесите, които трудно можем да дефинираме. По принцип, аз винаги започвам с наблюдението и съзерцанието, и след това по някакъв начин влиза в ход, и в игра, целият този склад от асоциации, които всеки един има натрупани в съзнанието. в своя ум, в своята глава. Но това е нещо, което никога не те оставя с усещането, че напълно го ръководиш. Винаги има нещо, което ти отбягва и не можеш да подложиш на съзнателен контрол. От друга страна това прави този процес още по-атрактивен.

-          Свободни ли са зрителите във вашите фотографии?

-          Опитвам се моите фотографии да предлагат различни нива на прочит, но всичко това зависи от зрителя. Едно малко намигване, може да се  разрастне като нещо голямо във въображението на зрителя.

-          С какво ви привлича средния формат и съответно кадрирането в квадрат?

-          Вярно е, че работя със среден формат, но често правя и хоризонтални или вертикални кадри. Но много пъти те не отговорят на ортодоксалния фотографски образ. Може да имам фотографии с удължени пропорции, които са нестандартни за кадъра, няма фотографски камери, които да снимат точно в такъв формат. Точно тогава предмета се превръща в скелет на цялостния образ. А относно квадратния формат, това е един спокоен и уравновесен формат, който ни напомня на картезианския дух. Вече 25 години работя с едни и същи камери Хазелблат и Мамия.

-          Има ли някаква цел или мисия, която обобщава работата ви?

-          Моето творчество се съсредоточава върху идеята да поставям на преден план съмнението. Защото съществува тенденцията винаги да го слагаме в графата на отрицателните неща. В моята работа, като че ли имам някаква цел да връщам абсолютните истини и отново да ги поставя на мястото, което заслужават. Обикновенно ние имаме една представа за действителността и се опитваме да я отъждествим с нещо, което не е интересно и е даже безсмислено. Но е достатъчно да приковем погледа си към малките детайли около нас, за да се насладим на една абсолютно празна стая сякаш тя е най-вълшебното място.