Abstract - PhD Thesis "Psychological concepts of imagination in art and photography of XX and XXI century" / Автореферат - дисертационен труд "Психологически концепции за въображение в изкуството и фотографията на XX и XXI век"

 

НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ

ФАКУЛТЕТ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА

 

КАТЕДРА „ПСИХОЛОГИЯ НА ИЗКУСТВОТО,

ХУДОЖЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ И

ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ ДИСЦИПЛИНИ”

 

 

 

 

 

Психологически концепции

за въображение в изкуството и

фотографията през XX и XXI век

 

 

Лиляна Караджова

 

 

АВТОРЕФЕРАТ

 

 

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР”

по научна специалност 05.08.04

„Изкуствознание и изобразителни изкуства”

 

 

 

Научен ръководител:

Проф. д. изк. Петер Цанев

 

 

 

СОФИЯ

2015

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на заседание на катедра „Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини” на Национална Художествена Академия на 14.12.2015г., решението на катедрата е прието на съвет на факултет „Изящни изкуства” на НХА на 13.01.2016г. и е насочен за защита пред специализирано жури в състав:

 

  1. проф. д. изк. Петер Цанев
  2. проф. дфн. Правда Спасова
  3. доц. д-р Борис Сергинов
  4. доц. д-р Георги Лозанов
  5. доц. д-р Анна Цоловска

-----------------

  1. доц. д-р Румяна Панкова
  2. проф. д-р Орлин Дворянов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Защитата на дисертацията ще се проведе в НХА пред разширена специализирана комисия на ………………. 2016 г. от ………………. часа в ателие 7 на Национална Художествена Академия, ул. Шипка №1, София. Материалите по защитата са публикувани на интернет страницата на НХА.

 

Съдържание на автореферата

 

 

I. Обем и структура на дисертационния труд........................................................................... 3

II. Обща характеристика на изследването: тези, методология, цели, задачи и актуалност6

III. Кратко изложение на дисертационния труд..................................................................... 12

IV. Заключение и изводи............................................................................................................ 40

V. Библиография към автореферата на дисертационния труд........................................... 44

VI. Научна новост и приноси на изследването....................................................................... 47

VII. Научни публикации по темата на дисертационния труд............................................... 47

 

 

 

 

I. Обем и структура на дисертационния труд

 

Дисертационният труд се състои от увод, изложение (две глави), заключение, приложение, библиография. Общият обем от 215 страници включва 195 страници основен текст, който съдържа увод, изложение в 2 части със съответните глави и подразделители, заключение и изводи, 8 страници библиография и 7 страници приложение (фотографски материал). Библиографията обхваща 194 цитирани източника (32 на кирилица и 162 на латиница) и електронни издания.

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на дисертацията

 

Увод.................................................................................................................................................. 6

 

ГЛАВА I. Исторически предпоставки и теоретична рамка на психологията на фотографията....... 22

1.1. Исторически предпоставки на психологията на фотографията................................................ 24

1.1.1. Теории за връзката душаобраз и влияние върху портретната фотография..................... 26

1.1.2. Историческата ролята на фотографията в отварянето на нови перспективи пред психологията    33

1.1.2.1. Фотографската иконография на Дюшен дьо Булон и Жан Шарко в болницата „Питие-Салпетриер”. „Изобретяването на хистерията”. Жорж Диди-Юберман, Джеймс Елкинс, Емили Пелстринг, Катрин Фрейзър................................................................................................................................................. 37

1.1.2.2. Стаята със снимки в музея „Зигмунд Фройд”. Фотовъзстановката като психоанализа.  Мигел Никсън, Джон Форестър................................................................................................................................ 43

1.1.2.3. Детският санаториум в Обервил във фотографските дневници на Марк Пато. Теоретични интерпретации на терапевтичната фотография. Франсоа Сулаж..................................................................... 48

1.1.3. История и теория на фотографската терапия........................................................................ 51

1.1.3.1. Теоретична рамка на фотографската терапия. Джуди Вайзер, Дейвид Краус ................ 52

1.1.3.2. Подходи и методи във фотографската терапия. Жил Метков,Джоел Морговски........ 55

1.1.3.3. Техники и анализ във фотографската терапия. Роберт Акерет, Джуди Вайзер, Дейвид Краус, Джери Фрайреър, Адам Натоли............................................................................................................ 58

1.1.3.4. Концепции за въображение във фотографската терапия................................................. 63

а. Връзката възприятие – въображение. Джери Фрайреър, Джуди Вайзер Дейвид Корбит. 63

б. Активно въображение и проективни техники. Джо Спенс, Александър Копитин ............ 65

в.  Концепциите за „карта на реалността” и „мостове на репрезентацията”. Джо Спенс, Марк Уелър, Александър Копитин, Джордж Платс, Джой Шаверен............................................................................ 68

1.2. Теоретични рамки на психологията на фотографията............................................................. 70

1.2.1. Психологически дискурси в първичните източници........................................................... 72

1.2.1.1. Негативно-позитивният процес в „Дневниците” на Едуард Уестън. Психоаналитичното разделение съзнавано - несъзнавано.......................................................................................................... 73

1.2.1.2. Визуалните дисторсии на камерата и „адаптираното око на фотографа” при Бил Бранд. Когнитивни концепции за внимание и селекция........................................................................................ 77

1.2.1.3. Портретите на Филип Халсман и идеята за „джъмпология”. Концепцията за „оптималното преживяване” в позитивната психология.......................................................................................................... 79

1.2.2. Интердисциплинарни рамки на теорията на фотографията. Психологически аспекти. У. Дж. Т. Мичъл, Жан Бийтенс, Майкъл Форестър, Джон Бъргър, Алан Секула, Виктор Бъргин.............................. 81

1.2.3. Отношението субект – обект като насока за психологията на фотографията. У. Дж. Т. Мичъл, Мартин Джей, Виктор Бъргин, Джон Бъргър, Ролан Барт............................................................................... 90

1.2.4. Психологически дискурси в теорията на фотографията...................................................... 94

1.2.4.1. Основни психологически понятия в теорията на фотографията. Интерпретации и съпоставки с психоаналитичното и когнитивното направление.................................................................. 94

а. Връзката съзнавано – несъзнавано. Валтер Бенямин, Розалинд Краус, Маршал Маклyън

б. Познавателните процеси сетивност и внимание. Маргарет Иверсен, Лиз Уелс

в. Памет. Зигфрид Кракауер, Томас Леви

г. Възприятие. Джеймс Гибсън, Ирис Дерман

д. Въображение. Сюзан Зонтаг, Вилем Флусер, Майкъл Форестър, Виктор Бъргин

1.2.4.2. Категориите реалното - въображаемото – символичното. Интерпретации във фотографията. Жак Лакан, Розалинд Краус, Хал Фостър, Кристин Конли..................................................................... 114

1.2.4.3. Психоаналитичните понятия „травма”, „трансфер” и „контратрансфер” като  обяснителен модел във фотографията. Маргарет Иверсен, Тиери дьо Дюв, Жан Бодрияр....................................... 125

 

ГЛАВА II.  Психологически концепции за въображение. Приложение и интерпретации в психологията на изкуството и фотографията................................................................................................................................ 129

2.1. История на концепциите за въображение в психологията..................................................... 129

2.1.1. История на дефинициите за въображение във философията и психологията. Лесли Стивънсън, Зигмунд Фройд, Калр Густав Юнг, Чарлс Райкрофт, Хана Сегал.......................................................... 130

2.1.2. Психологическа класификация на въображението. Приложение в теорията на изкуството и фотографията. Улрих Найсер, Дърсън Дилек, Лев Виготски............................................................................. 140

2.2. Психологически концепции за въображение. Интерпретации в психологията на изкуството145

2.2.1. Психоаналитична перспектива......................................................................................... 145

2.2.1.1. Теорията за първичен и вторичен процес в его-психологията. Фантазна дейност и регресия. Зигмунд Фройд, Чарлс Райкрофт, Жан Лапланш, Виктор Бъргин.................................................... 146

2.2.1.2. Метода на активно въображение в аналитичната психология. Карл Густав Юнг, Ернст Крис, Джеймс Хилман, Джой Шаверен, Цви Лотан.................................................................................... 150

2.2.2. Когнитивна перспектива. Улрих Найсер, Ан Трейсман, Силвано Ариети........................ 157

2.2.3. Невронаучна перспектива. Антъни Стивънс, Етиен Пелапрат, Майкъл Коул............. 160

2.3. Концепции за въображение в безкамерната фотография. Регресия на медията................ .163

2.3.1. Психоаналитични идеи в рейографиите на Ман Рей. Регресия на медията към образите на несъзнаваното................................................................................................................................................... 169

2.3.2. Фотограмата в „Новото виждане” на Ласло Мохоли-Над. Регресия на медията към светлинно-пространствената артикулация.................................................................................................. 176

2.3.3. Абстрактните рисунки във „Фотогенично” на Лоте Якоби. Регресия на медията към моделирането на светлината. Дигитални интерпретации на Томас Руф................................................................ 182

2.3.4. Химиграмата на Пиер Кордие. Регресия на медията към преустановяване на светлината. Интерпретации на Волфганг Тилманс....................................................................................................................... 186

Заключение................................................................................................................................... 192

Библиография............................................................................................................................... 201

Приложение.................................................................................................................................. 209

 

II. Обща характеристика на изследването: тези, цели, задачи и актуалност

 

Дисертационният труд „Психологически концепции за въображение в изкуството и фотографията на ХХ и XXI век” изследва предпоставките за очертаване на психология на фотографията като поддисциплина на психологията на изкуството и прави опит да теоретизира понятието за въображение като терминологично ядро. Изследването се развива в три стъпки: 1. Очертава обща рамка – проучва и систематизира най-значимите психологически употреби, интерпретации и модели прилагани към фотографията; 2. Предлага терминологично ядро – изработва критерии за систематизиране на употребите на понятието за въображение като централен термин в мрежа от взаимовръзки в историята и теорията на фотографията; 3. Извършва критическо приложение – разгледан в дисертацията психологически модел е приложен при интерпретация на историческо явление в безкамерната фотография.

Първа глава със заглавие „Исторически предпоставки и теоретична рамка на психологията на фотографията” проучва и систематизира най-значимите психологически употреби и интерпретации на фотографията през XX и XXI в. Дисертацията проследява и съпоставя исторически явления, взаимовръзки и влияния, в които прилагайки психологически модел, открива влияния и специфики в исторически процеси. Основната теза развита в тази част е, че съществуват предпоставки за систематизиране на психологическите употреби, интерпретации и модели на фотографията. Предложените насоки за сформиране на поддисциплина в психологията на изкуството очертават смесена методология, теоретична рамка и терминологичен апарат, съответстващи на утвърдени направления в психологията на изкуството. За да се утвърди в интердисциплинарната теория на фотографията, психологията на фотографията трябва да наложи дискурс, използван в академичните и професионални среди.

Втора глава със заглавие „Психологически концепции за въображение. Приложение и интерпретации в психологията на изкуството и фотографията” проследява развитието на понятието за въображение в прилаганите към фотографията психологически направления. Изследването прави опит да изработи критерии за систематизиране на психологическите употребите на понятието за въображение. Изложението се съсредоточава върху психоаналитичните и когнитивни концепции за въображение през XX век и проучва приложението на психологически модели към фотографията и изкуството. Основна теза застъпена в тази част е, че в психологическите модели прилагани към фотографията, понятието за въображение е определящ теоретичен център. В психоаналитичната традиция на интерпретиране на изкуството изследването проследява топиката съзнавано-несъзнавано, първичен и вторичен процес и регресивните преходи, теоретизирайки въображението. В когнитивното направление изследването проследява познавателната дейност в сетивността, вниманието, възприятието и паметта, фокусирайки се върху най-сложния процес – въображението, и теоретизирайки неговата приложимост към фотографията като психологически модел.

В трета глава на втора част конкретен исторически процес е разгледан с психоаналитичен модел. От авторска позиция е аргументирана тезата, че развитието на безкамерната фотография през XX в. следва регресивен модел насочен към употребата на светлината като изразно средство. Безкамерните техники са използвани както от фотографи, така и от художници, като анализът на процеса предлага условно маркиране на етапи, разгледани в работите на четирима значими автори: Ман Рей, Ласло Мохоли-Над, Лотте Якоби и Пиер Кордие. Приложението напонятията за възприятие и въображение към фотограмата е предпоставка за интерпретирането им в по-сложните фотографски техники и образи заснети с камера.

 

Актуалност на темата

В края на XX в., много от знаковите мислители теорeтизиращи фотографията са отбелязвали, че в семиотиката и социологията имат належащи и актуални въпроси, които са предмет на психологическо изследване. Това повтарящо се предизвикателство може да бъде проследено в книги и публикации на Ролан Барт (1979), Виктор Бъргин (1982), Лиз Уелс (1997) и Жан Бийтенс (2007). Към тази все още неразработена психология на фотографията съвремието прибавя динамичното развитие на медиите и технологиите. През последните двадесет години фотографията достига ново ниво на масовост, обществен интерес и разнообразие от употреби, които поставят темата в нов мащаб на теоретична и историческа значимост.

След 2000 г. редица съвременни психолози и теоретици на изкуството са публикували изследвания върху фотографията, отговаряйки на интердисциплинарната ситуация с интерпретации от актуални направления в психологията на изкуството. Значими изследвания по темата са „Психология на образа” (2000) на Майкъл Форестър, „Фотографска теория” (2007) и „Какво е фотографията” (2011) на Джеймс Елкинс, „Към една психология на фотографията” (2007) на Остин Акселсон, „Качествена изследователска методология за фотографската психология” (2013) на Джон Сулер. Същевременно липсва изчерпателно изследване на темата в глобален план. Проучване и систематизиране на психологическите интерпретации и модели на фотографията, би имало приложение в историята и теорията на изкуството, в социалните и медийните науки, в педагогическата, консултативнате и клиничнате психология.

Понятието за въображение е актуално във фотографията от средата на XIX век до наши дни. През 30-те години на XX в. Валтер Бенямин формулира концепцията за „оптическото несъзнавано”, която е развита от Розалинд Краус, възприета от много съвременни теоретици, които изследват връзката възприятие - въображение. В психологията има задълбочени проучвания върху обработката на зрителни стимули в процесите на селекция, внимание и възприятие с тяхната специфика в експерименти с фотографски материал, докато действието на въображението е неподатливо на методите на измерване. Същевременно понятието е все по-активно включено в психологическите интерпретации на теоретици на изкуството и фотографията.

Актуалността на понятието за въображение във фотографията е обсъдена на конференцията „Фотографско въображение”, проведена през 2014 г. в Университета в Тел Авив, в сътрудничество с Университета Йейл, Института за фотография „Шпилман” и  Институт „Буцериус” за изследване на съвременна германска история към Университета в Хайфа. Въображението е тема и на редица фотографски фестивали и изложби, измежду които като значими могат да бъдат посочени „Граници на възприятието” (2002) във Фондация „Миро”, Барселона, Месецът на фотографията в Монреал през 2005 г. с тема „Образ и въображение”, „Immaginario Contemporaneo” (2006) в Dal Giornalismo all’Arte, Милано. „Фотография и въображение” е надслов на Международните фотографски срещи в Пловдив през 2011 г. – фестивал с тридесетгодишна история. През септември 2015 г. престижният Форум за фотографията във Франкфурт RAY Fotografieprojekteпротече със заглавието „Imagine Reality”.

Разгледаната в отделна подточка безкамерна фотография, е изключително актуална сред визуалните артисти и фотографи от 90-те години на XX в. насам. Явлението е обект на дебат, полемика и основа за разделение в художествената критика. Част от водещите артисти се разграничават от съвременните тенденции, докато изявените представители на концептуалната фотография Томас Руф и Волфганг Тилманс превръщат безкамeрните техники в обект на своята работа. През 2010 г. музеят „Виктория и Алберт” в Лондон представи изложбата „Ловци на сенки” посветена на безкамeрната фотография и представи петима отчетливо различни автори: Пиер Кордие, Флорис Нойзюс, Адам Фъс, Сюзан Дерджес, Гари Фабиан Милър. На световната арт сцена са актуални още десетки имена, сред които Кристиян Марклей, Маркус Ам, Уалид Бешти, Кристофер Баклоу, Джеймс Уелинг, Мария Робертсън, Адам Брумберг и Оливер Чанарин.

 

Обект и предмет

            Обект на дисертацията са взаимодействията между фотография и психология и психологическите особености на фотографската дейност. Разгледани са значими автори в историята на безкамерната фотография, както и в отделни течения.  

            Предмет на дисертацията са историческите роли на фотографията в разширяването на перспективите пред психологията, теориите на фотографията, използващи психологически дискурс, концепциите за въображение в психоаналитичната традиция, когнитивното и невронаучно направление. Развитието на светлината като изразно средство в безкамерната фотография е интерпретирано с психоаналитичен модел.

 

Цели и задачи

Цел на дисертацията е да очертае дисциплинарно поле на психологията на фотографията в съответствие с водещите направления в психологията на изкуството. Изследването дава насоки за усвояването на терминология, фокусирайки се върху понятието за въображение. Сформирането на такава поддисциплина не е самоцел, обслужваща теоретичното осмисляне на една от многото актуални в съвремието медии, а изхожда от различните от тези в останалите изкуства психологически аспекти на фотографската практика.

Осъществяването на тази цел включва изпълнение на следните задачи: да се очертае и разгледа сложната мрежа от взаимовръзки между психология и фотография; да се  систематизират психологическите употреби, интерпретации и модели на фотографията; да се разгледат методи и концепции в най-активно развиваната приложна сфера - фототерапията; да се разгледат мислители, теоретизирали фотографията под влиянието на психоаналитичната традиция; откритите психологически дискурси да бъдат съпоставени с концепции за въображението в психологията на изкуството, и да бъдат проследени техните корени в психоаналитичната и когнитивната психология; да бъде интерпретирано въздействието на концепциите за въображение върху фотографски движения, значими автори и поредици. Очертаването на психологията на фотографията включва приложение на психоаналитичен модел към най-простата област – безкамерните техники.

 

Методология

            За целта на дисертацията е разработена смесена методология, в която методите отговарят на поставените задачи. Етапи от историята на фотографията и теоретичното развитие на психологията са представени с дискриптивен метод, като взаимовръзките са разгледани с помощта на формален и съпоставителен анализ. Значимите автори и теоретици на фотографията са представени с историко-херменевтичен и интерпретативен метод, прилагащ теории от психологията на изкуството.

Приложен е исторически и семантичен анализ на понятието „въображение”, което е логическа предпоставка за формулирането на основната теза в Глава II и правилното позициониране на понятието за въображение в теорията на фотографията и психологията на изкуството.

Изложението на толкова смесена теория включва реферативен подход, с цел да се разгърне потенциалът на съпоставителния анализ, както и определянето на границата и ядрото на аналитичния модел.

 

Граници на изследването

Поради изключително широкия обхват на обекта на изследване в дисертацията, научният труд няма за амбиция изчерпателен и подробен обзор на всички взаимовръзки между фотография и психология, на всички психологически употреби, интерпретации и модели приложени към фотографията.

Интердисциплинарните рамки на заложената тема налагат изследователски подход, който се фокусира върху проучване и систематизиране на психологически дискурси. Изборът е ръководен от възможността този анализ да послужи в теорията на изкуството и фотографията. Дисертацията отчита, но няма за предмет ред актуални предизвикателства в областите на философията на науката, културологията, семиотиката и лингвистиката. По тази причина дебатите по теми като интердисциплинарния метод, критиката на интерпретационния метод, тълкуванията на дискурса, херменевтичните интерпретации на отношението субект – обект, изчерпателно проучване на влиянието на психоанализата върху френския структурализъм и др. остават встрани от границите на изследването.

Избраните направления и автори са съобразени с целта на дисертацията и изследователската стратегия залагаща на продължение в следващи научни изследвания.

 

Основни източници на информация

            Основна информация за дисертацията са първични и вторични източници, психологически и исторически изследвания по темата. Използвани са трудове от различни дисциплини: теория и история на изкуството, социология, семиотика и критическа теория, като тяхното включване е съобразено с възможността за очертаване на дисциплинарното поле на психологията на фотографията. Критическият анализ систематизира концепции от психологията на изкуството и теорията на фотографията.

            Основни текстове в теорията на фотографията, включващи психологическите интерпретации, са „За фотографията” (1977) на Сюзан Зонтаг, „Изобретяването на хистерията” (1982) на Жорж Диди-Юберман, „Оптическото несъзнавано” (1994) на Розалинд Краус, „Психология на образа” (2000) на Майкъл Форестър, „Естетика на въображението” (2012) на Франсоа Сулаж. В проследяването на теоретични влияния са използвани текстове от четиритомната антология „Теория на фотографията” на Волфганг Кемп и Хубертус фон Амелунксен (1999-2000), „История на теорията на фотографията” на Бернд Щиглер (2006), „Тежестта на фотографията: Фотографска история, теория и критика” (2010) на Йохан Суинен и Люк Денюлин, „Теории на фотографията” (2011) на Петер Гаймер, „Фотографската теория в историческа перспектива” (2011) на Хилде ван Гелдер и Хелън Вестгест.       

Важен източник по темата са антологиите: „Фотографска теория” (2007) на Джеймс Елкинс, „Мислейки фотографията” (1982) на Виктор Бъргин, „Тежестта на фотографията: Фотографска история, теория и критика” (2010) на Йохан Суинен и Люк Денуелин,„Фотографията след концептуалното изкуство” (2010) на Маргарет Иверсен и Диармид Костело, „Памет, въображение и когнитивна стойност в изкуствата” (2004) на Доналд Дриден, издания на сп. ФГ Фото в периода 1975 – 1991 г.

            В проучването на темата в психоаналитичното и когнитивно направление важен източник са книгите: „Психоанализа и изучаване на творческото въображение” (1953) на Ернст Крис, „Скритият ред в изкуството” (1967) на Антон Еренцвайг, „Въображение и реалност” (1968) на Чарлс Райкрофт, Re-Visioning Psychology (1975) на Джеймс Хилман, „Познание и реалност” (1976) на Улрих Найсер, „Екологичен подход към визуалното възприятие” (1986) на Джеймс Гибсън, „Въображение, креативност и човешка когниция” (2011) на Етиен Пелапрат и Майкъл Коул.

            В областта на фототерапията в дисертацията са застъпени „Фотоанализ” (1973) на Роберт Акерет, „Фототерапията в психичното здраве” (1983) на Дейвид Краус и Джери Фрайреър, Фотографията като невербална комуникация в крос-културната психология” (1988) и „Фототерапевтични техники” (2010) на Джуди Вайзер, „Ръководство по фототерапия” (2009) на Александър Копитин и Джордж Платс.

В изследването на безкамерната фотография са проучени трудовете: „Ман Рей: Строгостта на въображението” на Артуро Шарц (1977), „Мохоли-Над” (1985) на Кристина Пасут, „Химиграмата” (1982) на Пиер Кордие, „Защо не трябва да е на фокус” (2013) на Джаки Хигинс, сборниците „Томас Руф: Повърхности, дълбочини” (2009), с ред. Катерин Хъг и „Волфганг Тилманс” (2006).